Го̀рни Лом е село в Северозападна България, намира се в Община Чупрене, Област Видин. Отстои на 15 км югоизточно от с. Чупрене и на 74 км южно от областния център Видин.
Намиращото се в планински район село е заобиколено от изключително красива природа. Разположено е сред живописна долина, в горното течение на река Лом, в северното подножие на първенеца на Западна Стара планина - връх Миджур (2168 м). Средната надморска височина на селището е около 450 м.
Въпреки, че населението на Горни Лом е силно намаляло през последните десетилетия, селото продължава да бъде най-многолюдното в Община Чупрене, към 2012 г. в него живеят около 700 души, от които над 400 са цигани. Последните представляват истинска напаст за областта, голяма част от тях останали без работа, след закриването на завода за взривни вещества, намиращ се в селото, те се препитават чрез кражби, преминават дори и отвъд границата - в Сърбия. Малка част от жителите на Горни Лом работят във водно-електрическите централи, които са 5 на брой и се намират по течението на река Лом.

Районът на село Горни Лом има богата история. Обитаван е още от античността, когато траките, а след тях и римляните са използвали богатствата на планината - добивали са железна и медна руда. В околността на селото и днес могат да се види сгур, останала от рудодобива, както и цели запазени участъци от римски пътища. За култа към боговете на тези древни обитатели, пък говорят множеството намерени оброчни плочки.
По всяка вероятност рудодобивната дейност тук е продължила и през средновековието. Руините от крепостта "Калето" в местността "Градишки рът" подсказват, че през този период тук е имало и селищен живот.
Първите писмени сведения за селото са от турските данъчни регистри от 1454 г., когато в селището е имало 21 домакинства и една вдовица.
През османския период селището се разраства и замогва, като материалното му благополучие несъмнено се е отразило върху духовното развитие на жителите му. За това свидетелства средновековната църква "Св. Параскева" с прекрасни стенописи, датирана към XV-XVI в и възстановена през 1833 г.
Първото училище в селото е основано през 1848 г.
Будните и свободолюбиви българи от Горни Лом вземат дейно участие в борбите за национална свобода, активно участват в буните (въстанията) срещу османския поробител на Северозападна България от 1833 - 1850 г.
Интересна културна забележителност в селото представляват множеството оброчни кръстове. Oпасващи като в кръг селището, тези паметници са били тясно свързани с бита и вярванията на някогашния горноломчанин.

В миналото гостоприемните балканджии /торлаци/ са развивали своя поминък, като от разнообразната дървесина, която добивали в региона са изработвали различни предмети с битово предназначение – вили, спици, ости, косила, бурета и много други. Днес старите занаяти като виларство (изработка на дървени вили за сено), кошничарство – изработка на кошници от леска и върба, копанярство – изработка на изделия от дърво за бита (копани, хаванчета и др.), са почти забравени и на изчезване.

Източници:
1. Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 2, 1981 г.